Подранила есен



По залез е. Очаквам тишина
и тайнствения мрак пълзи край мене.
Не ми се обещават чудеса,
те просто ми се случват. Крайно време
е себе си да бъда, без дори
да се налага да перифразирам
дъждът, когато в мен заромоли,
когато листопадите събирам
По залез е. Посрещам есента.
Край татковия гроб перо на птица
напомня ми, че рано е дошла,
безбожно рано. Звън на броеница.
А ти, когато в моите очи
надничаш, както в този стих отнесен,
в запалената свещ ще догориш
на тази подранила моя есен.

0 коментара:

Публикуване на коментар